Ćwiczenie 10.
Tłumaczenie tekstu na język bułgarski:
Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и всеверни гости на царството ми да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят или каквато и да е стока да пренасят и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли, или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или в Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми.
.
.
W Gramocie dubrownickiej (1230 r.) poświadczone są ważne językowe cechy, takie jak np.: 3 sg. bez końcówki -tъ (dawa; imae); po przyimku do użyta została nowa forma N. Sg. zaimka koja: do koja libo zemja; pojawia się też nowa, skrócona forma szte (od czasownika chъtjeti)dla wyrażenia czasu przyszłego: ne szte imjeti. Dwukrotnie użyta jest krótka forma od czasownika byti w 3 sg. e: to da e vjestъ: toj e protivnikъ carstva mi.
Pod względem użycia zaimków, odnotować można nową formę zaimka osobowego toj oraz nową formę zaimka pytajnego kakvą: ili kupiją kakvą libo nosęt.
Gramota opublikowana została w 1911 r. przez G. A. Ilinskiego (Грамот болгарских царей) oraz przez J. Iwanowa w 1931 r. w tomie Български старини из Македония.
.
.
Brak komentarzy:
Prześlij komentarz